Търси

Орална хирургия

Френулотомии

Късият френулум е операция при която късият френулум се премахва главно по ортодонтски причини, като невъзможността на предните два зъба да се съберат, това е при френулума на горна челюст. Късият френулум на езика пречи на говора и храненето на детето. Операцията се състои в изрязване на подлежащата съединителна тъкан. После се зашива и раната епителизира.

Екстракция на еднокоренов зъб

Екстракцията (вадене) на зъб е хирургическа операция.

Как се вади зъб?

Ваденето на зъб се извършва със стоматологични инструменти. По желание на пациента,преди екстракцията се поставя упойка. Преди да се предприеме вадене на зъб, задължително трябва да се направи рентгенова снимка. Това е необходимо, за да се види състоянието на зъба и разположението на корените. Обикновено зъба има атипичен строеж, неговите корени проникват дълбоко в челюстта. В сучай, че стоматологът не е запознат с тези особености по време на операцията могат да възникнат много усложнения: (сериозно кръвотечение или образуване на фистула по време на следоперационния период). В особено редки случаи екстракцията на зъб се прави под обща упойка на пациента с участието на оториноларинголог.

Екстракция на многокоренов зъб

С болния зъб е необходимо да се разделим в следните случаи:

- корозионния процес се е усложнил до образуване на киста, гранулом в корена на зъба;

- патологичния процес е обхванал нискочелюстния нерв;

- невъзможност за овладяване не възпалителния процес в костта, т.е. невъзможно е лекуването на остеомиелита и периодонтита;

- зъба е толкова разрушен от корозионни процеси, че съвременните методи на реставрация не позволяват неговото възстановяване;

- наличие на "мъдрец" косо разположен и разрушаващ съседните зъби.

Екстракция на ретиниран мъдрец

Операцията по изваждане на ретиниран зъб се различава от стандартното изваждане на зъб. Най-често се налага оперативното изваждане на долните мъдреци, но същността на операцията е еднаква и за всички останали ретинирани зъби. Наличието и разположението в костта на тези зъби се определя по рентгеновата снимка. На нея се определя позицията на мъдреца и това от къде ще е най-атравматично да се достигне до него, определя се също и положението на нерва инервиращ долната челюст. Определянето на позицията на нерва е важна, защото при неговото нараняване или прекъсване по време на операцията може да се получи временно или дори постояно изтръпване на част от долната челюст и езика.

След като е планирана операцията се пристъпва към изпълнението и. Такива операции се извършват задължително в екип от хирург и асистент стоматолог или обучена медицинска сестра.

Първият етап е поставянето на упойката. Тя се поставя на специфично място и в достатъчно количество, за да бъде ефективна до края на операцията. Характерна особеност на зъбните упойки е, че те премахват единствено и само чуството за болка. Чуствителността за допир, натиск, вибрации, дърпане, опъване, разтягане остават.

Втори етап – Представлява разрязване на венеца над ретинирания зъб и откриването на костта (отпрепариране на лигавично ламбо).

Трети етап – Костта над зъба се изпилява много внимателно със специални костни фрези докато се открие короната на зъба. След като е открит зъба се преминава към изваждането му.

Четвърти етап – Зъбът започва да се разклаща с помощта на лост, след което се изважда. При невъзможност за изваждане само с лост се разрязва зъба на части като се отделя короната от корените и те се изваждат един по един.

Пети етап – След като е изваден зъба се почиства костната рана, заглаждат се ръбовете и, и венеца се зашива отгоре. При дълбоки рани и отстраняване на много кост може преди зашиване в раната да се постави костозаместител. След операцията по преценка на стоматолога се изписва антибиотик и болкоуспокояващи, които се пият при нужда. Препоръчва се първият ден да се правят студени компреси, за да се намали отока, а от втория ден нататък топли, и по възможност първите дни да се избягва тежка физическа активност. На 7-10 ден се прави контролен преглед и ако заздравяването върви добре се махат конците.

Алвеолопластика

Пластиката на алвеоларните гребени и меките тъкани, върху които се поставят протезите, се извършва тогава, когато възможностите на протетичната стоматология не са в състояние да осигурят нормалното им задържане и функциониране. Причината за лошо задържане на протезите или тяхното нестабилно носене може да се дължи на недостатъчна годност на лигавицата, алвеоларната кост, на действието на мимическите мускули и някои дъвкателни мускули. За това се извършват и разнообразни операции които могат да засягат меките тъкани, костите, мускулите или едновременно различни елементи на протезното поле. Преди операцията се извършва подробен анализ на точното място което пречи на протезирането, правят се рентгенови снимки.

Апикална остеотомия

Тази процедура цели да отстрани неизлечими периапикални изменения на корена, като по този начин се запазва зъба. Преди извършването на операцията се извършва ендодонтско лечение на зъба, като каналът се запълва с твърда паста.Индикации за тази процедура има най-вече при фронтални еднокоренови зъби. Зъби с невъзможно ендодонтско лечение, с фокална инфекция, с перфорация във върха на корена или фрактура.Противопоказания има при процеси обхващащи повече от една трета на корена, зъби с напреднали изменения, зъби с разрушени коронки невъзможни за възстановяване и при болни с общи заболявания.Операцията има няколко етапа – разрез на венеца и периоста и оформяне на ламбо, изрязване на костен прозорец и откриване на кореновият връх, резекция на корена, заглаждане на коста и зашиване.След операцията се назначават аналгетици и антибиотици и се спазват инструкциите получени от хирурга. На седмият ден се махат конците. Заздравяването протича бавно, като костната рана се запълва с кост за шест – девет месеца.Прецизността на оперцията е гарантирана под постоянният рентгенов контрол.

Зъбни импланти

Зъбните импланти , се завинтват на мястото на обеззъбената в различна степен кост и имитират естествени корени. Сега се ползват основно ендосални (вътрекостни) импланти, като лечението може да е едномоментно или двуетапно. При първото върху имплантанта се поставя директо и надстройката (пънчето за последващата коронка), а при второто се слага метална тапичка-пазител върху импланта и той се зашива, покрит с лигавица; на втория етап се поставя надстройката или абатмънта.Единствената разалика е, че имплантатите не образуват пародонт около себе си (това са фините лигаменти между зъб и кост, които държат зъба), т.е. един зъбен корен е винаги по-предпочитан от изкуствения, но практиката показва, че въпреки това най-новите имплантати се справят отлично.

Причината е в тяхната макро и микроповърхност: те се завинтват чрез резба или притежават отвори по повърхността си към костта и така остеоинтеграцията е по-надежна; освен това се изработват от титан или керамика, които се обработват, за да придобият микромеханични ретенции (многократно увеличаващи кореновата им повърхност). Така при липсващ единичен зъб не се налага изпиляване на мост и засягането на съседните зъби, а директно се поставя импланта между тях; впоследствие се поставя и коронката. При извадени всички кътници може да се постави имплант в задния участък и върху него и последните зъби да се изработи мост, вместо протезата, която би се ползвала без помощта на имплантолог. Когато една тотална (цяла) зъбна протеза не се задържа добре, се поставят няколко импланта и тя се превръща в облекчение за пациента. Най-драстичната промяна е преминаването от пълно обеззъбяване към два тотални моста (нарича-ни още мостове-подкови) върху имплантати на двете челюсти.Обикновено поставянето на надстройки и корон-ки, мостове или протези върху зъбни имплантати става след около шест месеца, като в този период се носят естетични временни конструкции. Когато се прецени, че съществува достатъчно и здрава опорна кост и паци-ентът без парафункции (например стискане, скърцане със зъби) и вредни навици, е възможно директното натоварване на имплантат и завършването на случая непосредствено.

Зъбни инцизии

Обострени периодонтити - абсцеси възникват на базата на гранулом и водят до силни, непреминаващи зъбни болки, а впоследствие и до абсцес (когато инфекцията пробие костта и навлезе в меките тъкани). Тези случаи изискават спешна намеса – трепанация (пробиване на връхчето на зъба) в първа фаза или инцизия на абсцеса (при втора фаза). Последващото лечение е както при грануломите.

 

Циркумцизио

Това е операция при която се изрязва лигавицата над зъба при затруднен пробив на мъдреци. Издлетяването на мъдрец е сложна операция с последваща оперативна травма. Тя е показана при липсата на място за пробива на мъдреца, при неправилно и трудно израстване на мъдреца, при разрушаването му от кариес с невъзможност за лечение или покрит от кост с неправилно положение и непрекъснати възпаления. Тази интервенция може да протече леко или по трудно със необходимост от голямо отстраняване на кост и шевове. Възстановяването изисква антибиотично лечение и спазването на определените правила съобщени от хирурга след интервенцията.

Хемисекция

Това е операция, при която се отстранява само единият корен на многокореновите зъби. Зъбът се срязва по средата между двата корена и се изважда болният. Тя се налага при невъзможността от лечението му, локално огнище на върха на корена или упорита инфекция. Чрез тази интервенция се спасява зъба от екстракция. Мястото на липсващият корен се възстановява чрез протетична конструкция.



Последвайте ни:
danibal@abv.bg
0894 666 777
 
© 2015 - 2018 Всички права запазени